Полунощ в Париж

Дали има мъж, който би отказал да седне на една маса с Хемингуей? И да чуе, че ако любиш изумителна жена, чувстваш истинска страст и губиш страха си от смъртта. А страхът идва от липсата на любов или от недостатъчната, което е същото и ако те е страх да не умреш, никога няма да се справиш…

“Полунощ в Париж” е филм на Уди Алън, в който в полунощ, в Париж, можеш да се отървеш от настоящето си. Главният герой е самият Уди Алън, иначе няма защо така бързо да говори, да ходи приведен, да бъде умен, да се влюбва в истински жени и да харесва разни гледки на Париж, в които вали като из ведро, но е до болка романтично и любовно… Е, в следващ момент винаги може да те обезглавят, но това му е прекрасното на Уди Алън – обича живота в детайли. Даже като смесва епохите само, заради неспособността на някои хора да си харесат настоящето…

 

Фидосова, Монтанезиум, Масон

Е нема такова чудо! Масоните изведнъж излязоха на най-откритата и светла част на вестника – последната страница! Допреди време никой и не знаеше какви са тези масони, какво ги обединява, за какво се борят, как живеят и изобщо що е то масонство и има ли го у нас, а сега – хоп! – масоните в ресторанта на кого? На Искра Фидосова, естествено. Как не сме се сетили! Ние, без черни костюми и бели ръкавици, непросветените във взаимовръзките, поддържащи тайнствеността на този свят, как не се досетихме, че Монтанезиум, Монтана, Масон… всичко е само прикритие! Фидосова обаче изпуснала да зареди ресторанта си /или града/ с достойни пури за високите, (що пък и тайнствени???) гости! Хъ!

Вестниците са пълни с изненади тези дни… Не е само ледниковият период, последната зима, през която се спускаме волно с шейни и се бием весело със снежни топки, не, не е… А можеше и само това да е! Ама то – не!

Енчев от “Румънеца и Енчев” заминава ЗАВИНГИ в Банско.  Колко смешно изречение! Колко много смешно! При това под път и над път го срещаме! Какво значи това ЗАВИНАГИ??? Къде е това Банско? Някъде на друга планета ли? Те, хората, откога завинаги се пренесоха по цялото земно кълбо и завинаги пътуват надлъж и нашир, а той, Енчев – завинаги в Банско! Какво искат да кажат, не разбирам…

Хареса ми като че ли само едно-едничко самотно изречение над една тясна колонка вляво, което звучи скромно, някак си междудругото, а всъщност крие такъв огромен потенциал, възбужда толкова въпроси, носи такъв заряд, че … Та простичкото заглавие на колонката гласи: “Правят ново БДЖ”. Както казва героя на Малин Кръстев, когото наистина харесвам – Ти да видиш!

 

да се радваш ли, да плачеш ли…

-Учителката по музика е чистачката – каза детето. – Как така? – попитах.  - Ами, чистачката, която ни чистеше, ни стана учителка по музика. – А, сигурно е решила да си изкарва допълнително пари като чисти – казах аз. – Ами не – отвърна детето, – госпожата каза, че са назначили нов учител по музика. – Ама тази, която чисти ли? – Да, аз съм я виждал как чисти… – Аха – отвърнах.

Мина  време от този диалог и докато говорихме за друго, детето изведнъж каза: – А учителката ни по музика може да свири на пиано… – Ееее – зарадвах се аз, – супер!