Най-желаният подарък

В България никой не ти казва да се пробваш да направиш това, което не се осмеляваш, никой не те насърчава да рискуваш в името на любовта, да следваш сърцето си въпреки риска, никой не те бута да отидеш натам, накъдето искаш да вървиш… Най-липсващият подарък е надеждата. Никой дори не се осмелява да ти я подари…  Ако нещо е объркано и сложно, при нас става още по-сложно, мъчително и почти непостижимо.

А всъщност най-желаният подарък в края на всяка една година е… НАДЕЖДАТА!  Американците знаят добре, че това е истината и затова всичките им филми за Коледа и Нова Година се получават. Поредният, който гледах преди часове – “Новогодишна нощ” с участието на съзвездие актьори, създава перфектното чувство, че си на точното място, правиш точно, каквото трябва и фойерверките са за теб. Специално. За теб и любовта, естествено.

 

Сериалът на подпалвачите

По време на войната в Югославия някой обясняваше колко е лесно да пускаш бомби отвисоко – на екрана виждаш един обект, който трябва да се разруши. И ти разрушаваш обекта. Като на компютърна игра. С едно движение. Обаче долу, където ще падне бомбата, няма обект. Там има дом, семейство, дете, куче, приятели, има лична история, драма, болка,  има смърт, има всичко друго, но не  - обект!

Сезонът на българските сериали ни изненада с един 3D екшън, при това на живо! Гледаме го всяка вечер и даже се превърна в сериозна конкуренция на “7 часа разлика” и “Стъклен дом”. Сериалът на подпалвачите, пред който предстоящите новогодишни фойерверки започват да губят сила, ни се представя в новините едновременно или поетапно на всички бг телевизии. Всъщност става все по-интересно. Или по-гадно. Зависи от сценария.

Скритото оръжие на турския премиер били турските сериали, които донесли на страната само позитиви – много пари, много туристически интерес, много добри впечталения за живота там. Няма връзка, знам, но няма връзка и с Франция, където през 2010 г. били подпалени над 40 000 ! автомобила. Ние не сме Франция. Не сме и Турция.

Мъчно ми е /при това отдавна го схванах и затова ми е още по-мъчно/, че истинската журналистика е като истинската любов – случва се рядко, при някои – никога. А тя е тази, която влияе, заради чиито разкрития нещата могат и да се получат, поне възниква надежда у хората, че това може да стане. Тя е тази, на която не е възможно да й сложиш синджир и да я вържеш за властта, защото ще се дърпа, ще се дърпа и накрая ще го скъса.

Присъствах лично на един от пожарите, говорих с хората, с полицаите, гледах какво правят репортерите, слушах, виждах и после пак гледах, слушах, само че по телевизиите, и четях по вестниците, и  ми се плачеше. Но така е отдавна…

По-важното е, дали някой ще отбележи, че с тези коли са пътували хора, преживявали са,  вътре в тях е имало лични вещи, които са изгорели заедно с всичко… Няма волан, няма седалки, няма жабка, няма скоростен лост… всичко е на въглен! Стърчат едни рамки само…Тези коли не са само автокаско или обекти, тъй като не са ги управлявали роботи? Нали?

Имам си своя версия за сериала, но не ми харесва. Не ми харесва и сценария.

 

Какво е щастие за теб

Когато вратите на театъра се затворят и светлините в салона угаснат, попадаш в онзи свят, за който отвън само мечтаеш – неосъществимия, идеалния, забранения… Затова ми харесва в театъра. При драпериите и многото нива, скулптурите, наредените снимки, покрай прожекторите и движещите се предмети – къщи, морета, илюзии, впечатления… Можеш да се загубиш, без да те търсят, можеш да  останеш при героите, без да е неприлично, а можеш и да не искаш да се върнеш…  Изкуството като спасителната сламка на човечеството – това му е неговото можене.

“Когато разбереш какво е щастие за теб, ще заживееш нов живот…” , от  мюзикъла “Котки” на Андрю Лойд Уебър и Томас Стърн Елиът.

 

Все пак и аз…

… се впечатлявам от някои неща…

Например от словосъчетанието, дадено по адрес на Теди Кацарова – “очарователната гласовитка”! Хахаха! Как да останеш безразличен?! Нестихващ е подемът на журналистическата изобретателност, какво ли няма да прочетем и да чуем по тези наши земи… Очарователна – очарователна, гласовитка – гласовитка, ама как да победи майка си, как?

Съвсем друго е с Бойко Борисов. Той ме впечатлява непрекъснато. Харесва ми заснет на големи, едностранични цветни снимки, в движение, с изявен релеф. Харесва ми особено напоследък, когато се завъртя в конкуренция с Бербатов и вестниците го публикуват в размах. Чудя му се на Бербатов къде е тръгнал с тая мършава фигура да се състезава с нашия премиер, чудя му се наистина! Но подозирам, че той самият не предполага за това състезание… Като пълнолетен гражданин, ако нещо изобщо зависи от мен, предлагам на Бойко Борисов да остане само на пистата за най-добър спортист, като великодушно отстъпи от пистата за художник. Все пак…

Другото нещо, което ме впечатли, са психолозите, които най-сетне разкриха, че профила на подпалвача на коли в София не съвпада с профила на пиромана. Щото аз така си мислех от самото начало, но изчаквах и психолозите да се произнесат. Все пак…

Прочетох едно също впечатляващо заглавие, което според мен е сбъркано. Пишеше “Цените се топят по Коледа”, но вероятно са искали да напишат “Парите се топят по Коледа”. Все пак читателят най-добре знае кое наистина се топи…

Един италианец написал книга по повод на факта /???/, че 70% от жените и мъжете изневеряват. Това го възприех почти като новина.  Когато процентите достигнат 100, без да ги надхвърлят, и аз ще напиша книга. Но ако случайно попадна сред анкетираните, смятам да дам повече от един отговор. За по-сигурно.

Накрая искам да си призная, че дори аз, която обикновено тая големи очаквания, не очаквах такъв напор от български сериали! Просто не смогвам да ги следя. Вече дори не знам какво изпускам, какво губя, на кой канал съм… Сезонът на българските сериали не само ме впечатлява, но започва и леко да ме подлудява. Каква е тази отприщена производителност?!  Какви хора са тези Халваджиян и Митовски?! Нечовеци! Дойде ми в повече и една сцена, която обхвана целия екран на тв-то ми в най-гледаното вечерно-семейно време – 20.20 ч. в неделя. Сцената с Милото, застанал разкрачен, който дърпа рязко хавлията си и открива слабините си пред клекнала проститутка, която от своя страна трябва да си свърши, по думите му, работата…