Когато вратите на театъра се затворят и светлините в салона угаснат, попадаш в онзи свят, за който отвън само мечтаеш – неосъществимия, идеалния, забранения… Затова ми харесва в театъра. При драпериите и многото нива, скулптурите, наредените снимки, покрай прожекторите и движещите се предмети – къщи, морета, илюзии, впечатления… Можеш да се загубиш, без да те търсят, можеш да останеш при героите, без да е неприлично, а можеш и да не искаш да се върнеш… Изкуството като спасителната сламка на човечеството – това му е неговото можене.
“Когато разбереш какво е щастие за теб, ще заживееш нов живот…” , от мюзикъла “Котки” на Андрю Лойд Уебър и Томас Стърн Елиът.
