По време на война такива хора те убиват

Поредният “подвиг” на лицемерните, двулични, некадърни, но безпардонни хора, които не се спират пред нищо, за да постигнат целите си, все по-често не ми дава покой.  Не мога да се примиря, че това е нещо като вълна, която те залива и спиране няма.  Не разбирам възпитанието на тези хора и единствената им способност – да ти забият нож в гърба или да чакат само да отминеш, за да излеят помията си по твой адрес.

В мирното ни съществуване такива хора предизвикват поражения, които по време на война се наричат само с една дума – смърт. Ако сме във война, такива хора те гръмват без да им мигне окото, забиват ти  истински ножа в гърба и не просто те предават, а вървят напред без да се интересуват от броя на жертвите, останали зад гърба им.

Ето заради това, още повече не разбирам как интелигентните продължават да ги търпят и да им правят път и как тези хора си живеят, неспирани от никого и дори поощрявани незнайно защо от някого. Чудя се до кога ще продължава това?! И колко качествени хора трябва да паднат, за да се вземе голямата лопата и да се изринат тия никакви хора, които Кеворкян по малко по-различен повод нарича в една своя статия  ”екзекутори на стойностни личности”.

 

Калинкина депутатска мъка

Вълнува ли някого въпроса как се става депутат? Как се става депутат? Ако искам да стана, какво правя? Или какво НЕ правя? Къде отивам, с кого … примерно разговарям…? Защо точно аз ставам депутат? Какво всъщност представляват депутатите? Имат ли общи белези? Трябва ли да притежават някакво качество или няколко качества, или не се налага?

Питам се, защото се оказва, че повече ни вълнува, когато един депутат напусне някоя си/нечия си парламентарна група, отколкото как е станал такъв, та изобщо се е стигнало до напускането му. Геройското му напускане отгоре на всичко!

Преди известно време трябваше да ни развълнува, че Калинка напуснала парламентарната група на “Атака”, сега пък трябва да ни вълнува кой писал на майка й писма, що писал, тя как е, кой мъж й давал сили в този труден момент…. ?!? Вече не знам какво да си мисля!

Зор да станат депутати, после пък зор да види цял народ, че решили да напускат. Абе на кого му пука изобщо! Каква е тая Калинка, какво е допринесла и на кого, какво правеше в “Атака”, как я избраха, какви са й белезите… Свят да ти се завие!

 

За какво си струва да се работи?

Днес казах на един колега, че дори в неделя съм отделила време да поработя… заради него! В положителния смисъл, заради него. А той учудено повдигна вежди: “Заради мен?!?” Един вид – откъде пък накъде заради мен!?

Ами, заради теб – повторих аз. – Заради какво друго!

За какво друго си струва да се работи? Заради нищо друго, освен заради хората! Знам, че отговор “А” е различен – заради пари. Но моят е “В” – заради хората. А понякога и заради един конкретен човек, който знаеш, че си прави нещата, иде му отвътре да си ги направи. Тогава и на теб ти иде и даже ти става съвестно, ако не си свършиш твоята част.

Верижният ентусиазъм и заразителната работоспособност! Толкова си падам по тях!

 

Закостенелости на работното ти място

Притъмняло ми е вероятно, след като ме избива на мрачни фонове за блогове Този мозаечно-фаянсово-мраморен отблясък ме привлече със студенината си! Странно усещане. Да не започвам да привиквам към студ, мрак… Май вече понасям едни други отношения и плувам в една друга среда, в която преди не можех да мърдам спокойно точно, поради липсата на хладнокръвие. Да не започнах да мутирам?!? Да не съм взела да придобивам защитна окраска?!?

А понякога си внушавам мисията на разбутвач на закостенелости! Естествено закостенелостите лееееко само вибрират от моята активност наоколо и изглежда, че мисията ми е невъзможна. Но знае ли се! Все пак, дори да издухаш само прахта от нещо, нещото започва да изглежда по-лъскаво… Пък и важно е да не се отказва човек от самовнушенията, които го карат да се чувства с мисия, когато го загложди съмнението, че се приспособява, мутира, видоизменя се и му става хладно и мрачно…

 

Понеделнишко Пълнолуние

Илияна Раева разказва в сп.ЕВА, че поставя съчетания с момичетата по пълнолуние. Тогава се активизирала творческата енергия. Почудих се, дали творческата енергия все още се брои сред енергиите… Глупаво чудене, естествено, но някои срещи, хора, ситуации ми провокират подобни съмнения.  Ще разчитам на пълнолунието. Надявам се да ми върне жизнената нетърпимост към липсата на творчество наоколо.

Утре сутринта започва пълнолунието. В 9.30. Освен това Луната в Рак предизвиква освобождаване на емоции, проливане на някоя друга сълза и като цяло водата отмива… на кой каквото му пречи и тежи… В астрологичните четива пише още, че може да извадим от килерите застоялите вещи и да ги изхвърлим. Не пише да вадим души. С памук също не може! А някои го умеят, вероятно и по пълнолуние…

С пълнолунието седмицата тръгва с прочистване от тъга – тя запушва артериите ни за щастие и от страх – всъщност най-големият враг на щастието.

Гледа ми се новия филм с Брад Пит – “Кешбол”!