Притъмняло ми е вероятно, след като ме избива на мрачни фонове за блогове 
Този мозаечно-фаянсово-мраморен отблясък ме привлече със студенината си! Странно усещане. Да не започвам да привиквам към студ, мрак… Май вече понасям едни други отношения и плувам в една друга среда, в която преди не можех да мърдам спокойно точно, поради липсата на хладнокръвие. Да не започнах да мутирам?!? Да не съм взела да придобивам защитна окраска?!?
А понякога си внушавам мисията на разбутвач на закостенелости! Естествено закостенелостите лееееко само вибрират от моята активност наоколо и изглежда, че мисията ми е невъзможна. Но знае ли се! Все пак, дори да издухаш само прахта от нещо, нещото започва да изглежда по-лъскаво… Пък и важно е да не се отказва човек от самовнушенията, които го карат да се чувства с мисия, когато го загложди съмнението, че се приспособява, мутира, видоизменя се и му става хладно и мрачно…
