Днес казах на един колега, че дори в неделя съм отделила време да поработя… заради него! В положителния смисъл, заради него. А той учудено повдигна вежди: “Заради мен?!?” Един вид – откъде пък накъде заради мен!?
Ами, заради теб – повторих аз. – Заради какво друго!
За какво друго си струва да се работи? Заради нищо друго, освен заради хората! Знам, че отговор “А” е различен – заради пари. Но моят е “В” – заради хората. А понякога и заради един конкретен човек, който знаеш, че си прави нещата, иде му отвътре да си ги направи. Тогава и на теб ти иде и даже ти става съвестно, ако не си свършиш твоята част.
Верижният ентусиазъм и заразителната работоспособност! Толкова си падам по тях!
