Какво още има в касата?

Циркът е любимо зрелище и за малки, и за големи. Неслучайно всяко изписване на бебе се съпровожда от поне двама цигани с барабан и акордеон, които под мустак те убеждават, че тоя живот без малко циганско не струва!

Тоя живот без цирк явно нищо не струва.

Представленията са различни, репертоарът е добър. Сутрешните и вечерни представления сега се наричат “Здравна каса”. Наааай-общо казано. Имаше един добър въпрос преди време – как ви започва денят? И един удивителен отговор: С усмивка.

Сега поне не ни питат. Директно включване – хвърчат във въздуха страховити реплики, после се спускат задължителните извинения; след това идва редът на даренията, оставките, на жертвите, паднали в името на народа… колко зрелищно! Стонове, обяснения, логични пожертвования. И вечерта – отново същото. Вечерният цирк.

И всичко това заради какво?

Заради добре познатото – айде за вас – достатъчно, сега малко  и за нас. Дааа!

Да не си е помислил някой, че миналата година, че поминалата и т.н. не е имало ДМС-та, не е имало достойни хора като Нешева?!? Айде де! Те, по принцип, там, където са парите, обикновено са и най-достойните. Именно заради тях и работят достойни фармацевтични компании! Бъдещето на тези хора е в техните лекарства, а това си е сериозна отговорност. Но… и тя си има определен период на давност. После – друг я поема. А поемането от друг не става току-така. Както вече стана дума, тоя живот без цирк нищо не струва!

 

Нашите заплати

Изнервям се, когато слушам изключително екстравагантни мнения като тези от един тв блок сутринта, че понеже заплатите в Бърза помощ наистина били ниски, трябвало да ги повишат, за да стимулират работещите там!

По принцип ниските заплати като се увеличат, стават нормални. А стимулирането, според моите разбирания, е, когато ти дадат нещо над нормалното. Именно за да те стимулират.  Така че ако взимаш 400 лв. и ти дадат 500 или 600, изобщо не те стимулират, а само ти помагат, при това немного, за да оцелееш. Защото с 400 не е възможно да оцелееш.

“А нашите заплати – каза един колега днес, докато му споделях изнервянето си, – и те са ниски, а не сме Бърза помощ!”

Голям лаф, нали!

 

 

 

 

 

А ние пак оцеляваме

Докато слушах поредния румънски хит, си помислих, че румънските песни,     турските сериали и… дори гръцките протести значително изпреварват по творчество традиционното българско оцеляване…

За жалост в момента не можем да се похвалим с криейтив.

Сам по себе си Росен Плевнелиев не е достатъчен. Имаше едно леко покачване на градуса с водолейската нестандартност на г-жа Плевнелиева, но в крайна сметка как да пренебрегнем онова чувство на самотност, което обгръщаше новия президент в неговите първи стъпки по замръзналия червен килим и се засилваше заедно със засилването на острия снежец, който засипваше раменете му. Незабравима картина за все още и все пак патриархалното българско общество… А всичко останало попада под знака на орисията ни да оцеляваме, да водим непрестанна битка за преодоляване на бита, на снега, на безстопанствеността, на безотговорността и… Не е вярно, че идеите летят свободно във въздуха и пак така свободно се улавят. Ако беше вярно, все щяхме да хванем нещо от тия съседи на тия Балкани…

 

Няма заглавие

Ако голяма част от хората в един екип, а защо не и цяла държава, са недоволни от управлението, много трудно се стига до идеята да се организират и обединят, за да отстранят това управление. Много по-лесно на всички започва да им хрумва те да се махнат, да се спасят поединично, кой както може и накъдето му видят очите. Така една фирма постепенно я напускат ценните й кадри, а една държава – младите й хора.

Парадоксът е, че дори фирмата да фалира след напускането на сериозния ресурс, изводът най-често е удивително нагло махване с ръка: е, просто изпраха парите, това е.

Така кръгът се затваря. Те – напусналите, са се спасили или не, това си е техен проблем, да не са напускали. Тя – фирмата, държавата, е фалирала, но какво пък, все някой ще й даде кредит, втори шанс, ще я преименуват, ще я вземе под крилото си поредният “купувач”, могъщ покровител или цял съюз и… толкоз!

Малко преди това интересно настояще беше почти модерно непрекъснато да говориш, че си търсиш по-хубава работа, че възнамеряваш да напуснеш в скоро време и т.н. Ако пък не го правиш, значи си некадърен, търпиш какво ли не, позволяваш всякакво отношение и си просто едно нищо!

Странни работи! Но както казва Н.Филчев, вече не си спомням какъв бях…

П.Р. Никола Филчев пред Цветанка Ризова… какво предаване само!