Докато слушах поредния румънски хит, си помислих, че румънските песни, турските сериали и… дори гръцките протести значително изпреварват по творчество традиционното българско оцеляване…
За жалост в момента не можем да се похвалим с криейтив.
Сам по себе си Росен Плевнелиев не е достатъчен. Имаше едно леко покачване на градуса с водолейската нестандартност на г-жа Плевнелиева, но в крайна сметка как да пренебрегнем онова чувство на самотност, което обгръщаше новия президент в неговите първи стъпки по замръзналия червен килим и се засилваше заедно със засилването на острия снежец, който засипваше раменете му. Незабравима картина за все още и все пак патриархалното българско общество… А всичко останало попада под знака на орисията ни да оцеляваме, да водим непрестанна битка за преодоляване на бита, на снега, на безстопанствеността, на безотговорността и… Не е вярно, че идеите летят свободно във въздуха и пак така свободно се улавят. Ако беше вярно, все щяхме да хванем нещо от тия съседи на тия Балкани…
