писмо

„Ще ви разкажа за Съни.

Тя вече не ми е гадже. Не я будя сутрин с три кафета. Не я чакам нервно в колата. Не й давам ключовете от вилата, за да заведе приятелки. Не получавам мръснишки sms-и. Не я защитавам пред майка ми, че не ми краде парите и не ми пука, дали е изискана. Не се ровя в шкафа за бельо да й търся чорапите. Не вися захласнато пред коледни витрини. Не купувам парфюми, на които не пише “тоалетна вода”. Не се взирам кръвнишки в случайни минувачи. Вече не нося вкъщи течен парафин за кожени якета. Вече не търпя ругатни, че ходя небръснат. Не я намирам свита на кълбо в леглото, нито говоря за ползата от ориентация. Не си показвам светещи дрънкулки под одеялото. Не чакам в неделя млякото да се стопли и не виждам босите й крака върху плочките в банята. Не ми трепва окото, когато звънне телефонът. Не обяснявам къде е изходът в метрото и изобщо не отговарям на глупави въпроси. Не казвам на никого как ставам сутрин, как спя нощем, какво правя с парите си, какво пия в неделя, как минавам покрай магазините за парфюми и коледните витрини, защо ходя небръснат, защо шкафът за бельо е празен, защо не харесвам вилата и не пиша sms-и. Вече никой не ме и пита за Съни. Няма на кого две думи да кажа за нея. Освен на вас, ако имате малко време… „

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s