Докато гледам Росен Петров…

… изведнъж разбирам от Венета Харизанова, че днеска освен Св. Валентин, Трифон Зарезан, било и Сирни Заговезни !!! И от утре – Великият пост.

И как да се оправиш?  Любов, жени, вино, хамкане, халва, кумове, млади-стари, брейййй!

Обаче на Росен това предаване, взето от миналото, от настоящето и от тренинга на него самия, си му тръгна и му върви. Успехът се дължи и на факта, че Росен притежава умение за задаване на въпроси. Което умение е толкова специфично и рядко срещано и толкова си личи, когато го притежаваш, а пък от българския ефир отдавна изчезна и го няма. Затова започнах да гледам Росен Петров и когато  гостите му имат какво да кажат, е добре, а когато нямат, се сещам за продлъжението на фразата „Нека говорят…“, с която завършва предаването, от Тодор Славков, който с типичната си небрежна накъсаност на речта каза: „Нека говорят, ако има кой да ги слуша!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s