Сняг & Слънце

Открих този кратък текст, който се оказа, че съм написала през февруари. Предишния или пък по-предишния… За съжаление не си спомням, но ми стана любопитно, дали времето ми е стигнало и съм успяла да се почувствам по-свободна и най-вече по-дръзка, както съм пожелала тогава? Може би усещането си е само мое, но ми се струва, че този текст по някакъв начин се вписва и в темата за  любовта, и в тази за виното, и дори с романтиката, която поне в началото присъства. И при любовта, и при първите чаши вино🙂

“Признай, че не ти пука за моите потребности!” – крещи от балкона Джулия Робъртс на Брад Пит, след като е изхвърлила куфара му и аз, естествено, се идентифицирам с нея. Гледам “Мексиканеца” в затоплена къща в затънтено селце, потънало в искрящи бели преспи и запомнено само от камиона, който доставя хляб три пъти седмично. По-късно на рафта до камината откривам книга с подбрани интервюта. Някога българските журналисти са задавали и въпроси като този – “Кога съвестта става дефицитна?” и още по-различно – “Ще ни надживеят ли рибите?”… Възхитително!

Моите потребности в това затрупано от сняг място вече не са същите. My needs сега са различни: да извикам сто пъти “Обичам те!”, докато се спускам по пистата, да правя любов направо в снега, да разгадая животинските следи, оставени по него и да “отпечатя” себе си с разтворени ръце. Усещане за свобода! Казвам си, че до следващия февруари имам време да се почувствам по-свободна, по-желана, по-дръзка и с моя любим градски тип да  дойдем отново тук. Защото скорост има не само в града, а свободата е потребност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s