За деЦките в живота ми след 30-те

“Просто плувай, само плувай…” – казва Дори от “Търсенето на Немо”. Онази симпатична синя рибка, която страда от частична загуба на паметта и пълна загуба на песимизъм. Която знае китски и може да чете. Липсва й само любов… Но понеже не си спомня, не знае какво й липсва. На нея ми се ще да приличам поне малко…

“Днес е нов ден.” Това е реплика от филма Chicken Little. Макар че контра репликата е – “На мен ли говориш?” Но тази е по-стара, по-известна и по-добра.

Карън от сериала “Сексът и градът” казва, че след 30 години е по-хубаво да не си оптимист. Не разбирам точно защо, но аз изглежда продължавам да съм оптимист. Продължавам да не си напускам професията, въпреки всичко. Сменям само местата. И все търся по-просторно, да се диша някак си с пълни гърди и като че ли да бъде по-достойно. Защото има и една реплика от друга анимация – “Роботи”, която си повтаряхме често със сина ми: “Ти като си наумиш нещо тъпо, не се отказваш лесно!”

Е, там има и по-позитивна: “Като видиш празнина, запълни я.” И още по-позитивна – нещо в смисъл да не се отказваш никога. Нещо като от онзи албум на Мадона: “But I’m never going to stop…”

Обаче пък в “Цар Лъв”, която анимация съществува преди да се появят другите деЦки в моя живот, макар че после я понаправиха визуално, репликата е повече от истинска и убива всички останали: “Заеми своето място в кръговрата на живота!”

Моят живот ли?

Някъде бях чула, че коефициентът на интелигентност на жените, които ползват отпуск по майчинство, драстично спада. Е, аз моя отпуск тогава не го ползвах. Случваше се обаче след това. Доброволното затишие, в което животът ми заприличваше на анимация. Предлагане на идеи, за които се твърдеше, че без тях не може. И търсене на пари, за които и сега се твърди, че не са най-важното. Събиране на кураж, за да не се откажеш и протест срещу коефициентите. Каквито и да са те. Докато всъщност си майка. И това те връща към същността. Обаче като се върнеш там, почваш да се питаш, наистина ли си заел своето място в кръговрата на живота?

И къде е шаманът, който да те удари по главата с онова магическо нещо и да ти раздвижи мозъка, като изкара повече отвътре навън?

“Просто плувай, само плувай…” – казва Дори и аз искам да приличам на тази рибка, за да не унивам, а когато не знам какво да правя, просто да плувам. Обаче в нашия океан нещата са твърде, твърде предметни и все се оказва права онази птица от „Цар Лъв”, онзи царски придворен с репликата: “Трай си бе, Гламчо!”

Защото на кого му трябват признания? Те усложняват, превръщат се в демонстрации и отслабват имунитета.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s