За претенциите, критериите и малко за Слави

Отдавна се питам защо изискванията се възприемат като претенции. И колкото повече човек е лишен от нуждата да изисква, толкова по-добре се вписва в средата и си живее добре. Дали аз обърквам нещата или пък те стават все по-объркани по независещи от мен причини, не знам.

Иска ми се обикновените изисквания за качество на обслужването, например, за поведение  – като етика, възпитание, усещане за граница да не изчезнат съвсем, защото ми се струва, че така става. Не ми е приятно, когато ме наричат претенциозна, понеже държа чашата, в която ми поднасят кафето да не е нащърбена или пластмасова. Въпреки че заведението не е в Шератон! Въпреки това!  Защото е елементарно изискване да бъде така и в заведение, където кафето струва 1.50 лв. Елементарно е и да поискаш в автобуса да не ти късат чоропогащника с някакви стърчащи остри предмети и да не те пращат веднага за такси, понеже си бил претенциозен. Елементарно изискване е и когато в една стая работиш с още 10 души да не  искаш да слушаш по цял ден музикалните вкусове на всеки един от тях, защото си зарязват мобилните телефони по бюрата. Съвсем елементарно очакване според мен е, когато някой влиза в стая, да поздрави, а другите да му отговорят. Или вече не е? Вече не се ли поздравява и не се ли отговаря на поздрава, не се ли спазват някакви норми на поведение? И защо е по-добре да не изискваш?

Ако изискваш да е чисто в офиса и чистачката да измие и изчисти и на завоите, а не само по магистралата, веднага си претенциозен, конфликтен или пък диктатор като Слави Трифонов, който просто не търпи да се определя като претенция най-обикновено изискване. И държи на дисциплината. Но най-вече има свои собствени критерии. Каквито и да са, но са критерии. А все повече хора нямат такива. Гледаме телевизионни програми, където никой не се наема да прави сериозен коментар или анализ, да заяви позиция. Колко телевизионни водещи заявяват позиция по какъвто и да е въпрос? Не случайно Бойко Борисов чак се прекръсти, когато Иван и Андрей казаха, че са медия… Толкова смешно и тъжно…

По-лесно е да си без никакви изисквания, за да нямат и към теб.  Това е стара истина и знам, че не съм открила топлата вода. Но положението става все по-зле. Вече започвам да се притеснявам да говоря. А съм казала нещо, а се е квалифицирало като претенция. Ако пък само се радвам и се веселя, ако се концентрирам върху дрехите, маникюра, косата, то тогава изведнъж се оказва, че ми било широко покрай врата, веела съм си байряка, развявала съм си коня или пък съм мнооого важна. Така че съм се хванала за главата и не разбирам какво се случва. Ако е така само в България, ако само при нас всичко е объркано, явно е станала грешка  при месторождението ми, защото чувствам, че съм родена с  простичкото човешко изискване онова, което се случва, да ме кара да се чувствам по-добре, а не по-зле. То е част от най-естественото желание на човека – желанието му да бъде щастлив. И затова имам и изисквания. А за претенциите бих цитирала следното: „Всеки има правото да гледа на някого от високо, но обичайното в такъв случай е да дадеш някакво доказателство преди да използваш тази привилегия“ – Труман Капоти, „Закуска в Тифани“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s