Разбираш, че си влюбен

„Разбираш, че си влюбен, когато не можеш да заспиш, защото реалността е по-добра от сънищата.“

Това е мисъл на някого, чието име забравих. Прочетох я случайно онази вечер, а на другата я срещнах и така –  „Любов е, когато не искаш да заспиш, защото реалността е по-прекрасна от сънищата“.

Определено има разлика между двата варианта, защото едно е да „не можеш“, а друго е да „не искаш“. Трактовките на мисълта на този автор вероятно са се родили от самите влюбени, които винаги чувстват любовта по свой собствен начин – едните не могат, другите – не искат…🙂

Както и да е. Проблемът ми съвсем не  е в това. Проблемът ми е, че като попаднах на въпросната мъдрост (тази с „не можеш“), си помислих: „Ето защо напоследък не мога да заспя!“

Признавам, че започна съвсем отскоро. От няколко дни. В единия случай  сутрин към 6 изведнъж отварям очи и… повече не успявам да заспя, а в другия  – вечер изобщо не ми се ляга. Нещо ме държи нащрек, подтиква ме да пиша, да чета, да гледам филми, да правя каквото и да е, но не и да спя. По принцип съм чувала за съня на Леонардо Да Винчи, чела съм това-онова и за пълнолунията, за циклите при жените, за факта, че колкото повече остаряваш, толкова по-рано се будиш, даааа, чувала съм и за психоотклонения, при които си или в сън, или само в реалност. Всъщност последното си го измислих. Искам да кажа, че поназнайвам за разните причини за внезапно събуждане или незаспиване, но отхвърлям всяка една от тях, защото не ми пасва някак си. И след като приложих метода на отхвърлянето и всички отпаднаха, прочетох ето това за влюбването и се успокоих. Казах си, че идва пролет все пак, животът се събужда навън, защо да не се събуди и в мен. В 6 ч. например. От къде бих могла да го знам кога точно му идва моментът! Просто съм чувствителна, емоционална съм, усещам от рано пролетта, а може и да съм се влюбила, но още да не съм го осъзнала. Така се успокоих, стана ми наистина спокойно и сутринта не съм и разбрала кога е минало 6 ч.

Обаче пък сега изведнъж взех да мисля за влюбването.  Ето, стана полунощ, утре е понеделник, а аз седя и пиша. Но като си помисля от колко години не съм се влюбвала… Вярно е, че би трябвало да съм си влюбена, но дали е възможна такава продължителност на влюбване?! А и доколкото си спомням, когато съм влюбена, все едно се издигам няколко метра нагоре и там си вървя, правя си странни неща, които нямат нищо общо с действителността, чувствам се като онази жена от курса на Норбеков, която полетяла и едва се върнала после. Заедно със стола си даже.  А аз определено не съм горе и си правя едни обикновени неща, които са си в дълбока връзка с действителността. Значи не съм влюбена. И тогава започва да ми става тъжно, защото не съм и да се питам, дали някога пак ще съм и ми се приисква отново да усетя тази любовна левитация…

А иначе и сега, без да съм влюбена, реалността ми е по-прекрасна от сънищата, защото цяла нощ крадях един фотоапарат и когато накрая го откраднах, реших да го занеса в полицията да го предам.

2 thoughts on “Разбираш, че си влюбен

  1. така си е. често се питам и аз същото. ако пък не се влюбим, ще се влюбят в нас – пак е нещо🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s