Зрителят на „Стъклен дом“ бил ли е зрител на „Перла“? ;)

Честно да си призная, аз съм от онези обикновени хора с ниски критерии, които отнесоха цялата вина за излъчването на турските сериали.

Гледах „Перла“!

(След това не съм гледала нито един турски сериал, въпреки че от националния ефир продължават да се леят турски извивни мелодии и да ни залива босфорска тъга. Но това няма значение, защото само с гледането на „Перла“ аз вече отнесох достатъчно ярки категоризации за вид зрител и ми направиха пълен разрез на интелекта.)

Ревах за Мехмед, когато го биха и стигнах до удивителни прозрения. Едно от тях е, че разбрах  до какво води голямата истинска любов – накрая оставаш с един бъбрек! (За тези, които не са гледали, да уточня, че Инджи дари на Мехмед бъбрека си и така двамата останаха с по един.) А всъщност те, двойката Мехмед и Инджи, имаха всичко и си оспорваха единствено правото на любов – кой кого да обича повече. Но в живота няма пълно щастие!

Малко се отплеснах с началото, защото всъщност исках да пиша за „Стъклен дом“.  Гледах първата серия. Още не съм прочела нито едно мнение никъде, така че това, което сега пиша, е без дори случайно влияние отвън. След цялата масирана реклама, която направиха на Стъклен дом, бях длъжна да видя за какво става въпрос и като изключим традиционния проблем на бълграските филми със звука, първата серия ми хареса. Защото действието се развива динамично, актьорите се справят, наистина е снимано кинематографично и наистина не бива да се сравнява с „Перла“.  Надявам се, че така ще продължи и нататък, въпреки че веднъж седмично се следят предавания, а не серийни филми. Това е така, защото в предаванията най-често няма последователност, а структура, която запомняш, докато в серийните филми все пак трябва да позапомним и нещо повече за герои и действие. Но засега ще гледаме само в неделя.  Мисля си също, че  сценарият върви по тънка граница на искреност и това трябва поне да се удържи, за да се хареса на по-голяма аудитория. Всички слушаме и гледаме истински истории. А те са разказани искрено.

Някой каза по повод сравение между този филм и турските сериали, че за всяко нещо си има зрители и аз малко се обърках. Сега на мен този филм трябва ли да ми хареса? И ако ми хареса, вече ще премина ли в друга категория зрители или ще се окаже, че пак съм си един обикновен интелект, ниско качество?

Май трябва да питам Люба Кулезич.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s