Слънчевото МИ торнадо

„Слънчево торнадо“ е впечатляващ израз! Най-накрая нещо да зарадва слуха ми. А моят слух е специален. Бързо се отегчава и трудно се задоволява. Казват, че така било по принцип с жените. Не съм много сигурна. От една страна намирам себе си за слухов мазохист. Много думи, от които другите се впечатляват, на мен ми се струват твърде банални, за да ги регистрирам. Освен това съм забелязала, че трудно се обиждам на думи. Онази приказка за мечката и лошата дума, не е моята приказка.

Слънчево торнадо определено ми звучи красиво. И слънчево цунами не е зле, но предпочитам торнадо. Докато чета новините и слушам как говорителите ни обясняват за този нажежен момент, за заредените частици, които се завихрили от Слънцето към Земята, за застрашените комуникации, слухът ми ликува и се опитва да се засити.

А това пък е актуален диалог, за който обаче не мога сто процента да твърдя, че се случи:

– Ти  си  „слънчевото ми торнадо“ – каза и се обърна встрани.

-Естествено, че съм – отговори и излезе.

Излизайки, се зареди, завихри и сега приближава. Очаква се и сияние, но все пак не толкова ярко като Северното.

; )