Ева,Umbrella,Alexandro,Roberto ;)

Сп. ЕВА държа да го имам девствено. Разпечатвам го почти сексуално и го разглеждам бавно. Понякога му се наслаждавам по-дълго, друг път го изчитам на две-на три. Снощи го взех ей така, от ръка. С онези извити ъгълчета на страниците, които се получават от прелистване, носене в чанта и дори само от местене на различни маси, дивани, фотьойли или легла, където обикновено четем. Пробвахме новооткрито заведение в Студентски град, което приличаше на името си – приличаше на чадър. Леко претенциозно за мястото, където е разположено; почти като морските, само дето го няма морето; харесах гигантските дървени рамки на огледалата му, но не и начина, по който поднесоха мартинито. Когато ми сервират мартини в чаша за уиски, у мен се загнездва въпросът защо всъщност пия мартини, а не уиски??? Затова всяка жаба…

Обаче пък като се замисля за гьола и се поставя на мястото на жабата, май се оказва, че не съм си в гьола. А да не говорим за онова, което снощи си говорихме, докато ръката на най-добрата ми приятелка изваждаше от чантата Ева. За онзи гьол, към който казах, че неудържимо съм се запътила и бих искала, ако е възможно, да се цопна в него. Та той пък съвсем не е моят. Ама какво от това!?!  През нощта, тъй като бодърствах до среднощ, четох и малко от любимата ми астрология, после попаднах отново на старата Линда Гудман и нейните изчерпателни, доста точни описания на зодиите, които ми припомниха за нуждата на водолея от пътешествия в различни гьолове. Дори когато на пръв поглед не са най-подходящите. Не че това ми подейства успокояващо. Има моменти, когато нищо не ме успокоява. После пак слушах Лейди Гага и нейните Алехандро и Роберто, и не искам докосвания, не искам целувки, пуша и си тръгвам… Де да беше толкова лесно.

Тази сутрин се събудих към обяд. Направих си двойна доза кафе, сипах мляко, после взех Ева и четох и пих в леглото. Ива Екимова разказва искрено за Дими, за баща си и за това, че да изгубиш мъжа на живота си е нещо, което не се преодолява. А аз почти се разплаках. Само че не тук, а на онова изречение, където няма как да не се разплачеш – „Погребахме го в затворен ковчег. Само майка му го видя.“ Дааа…Майките виждат всичко.

Четох и отговорите на онзи Гал Сасон, който се свързва вярно или не с Мадона, който беше у нас, във Варна и имаше семинар – астролог, с турски произход, с българска баба. Запомних това, че през септември е добре да се освободим от крайностите, защото Юпитер е в Риби, а от 8.10. до 18.11. да внимаваме за връзките си, защото Венера е ретроградна в Скорпион. Ако ни се внимава все пак. Don’t call my name, don’t call my name, Alexandro… 

Когато започнах да пиша, беше окол 1 на обяд. Сега е към 5 и нещо следобед. Какво правих всъщност през цялото това време????? 

3 thoughts on “Ева,Umbrella,Alexandro,Roberto ;)

  1. Всяка жаба да си знае чашата – така си е. За мен също това бе най-разтърсващото изречение в интервюто с Ива. Както казва Херман Хесе: „Без майка човек не може да живее, без майка не може и да умре“ („Нарцис и Голдмунд“)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s