Нашият скапан филм

Мишо Бирата получил инфаркт. Новината по коя скала на Рихтер е? По коя скала се разтресохме днес, някой измери ли я? Или… някаква си личност…

Ясно е защо „Стъклен дом” така се сгромолясва с последните си серии. Самата ни действителност се сгромолясва, 3D – то ни се е деформирало, нашият филм не става.

Участваме си в нещо, кой насила, кой на майтап, кой по желание, но то не се получава и ще го изхвърлят после. Жалко за нас, героичните герои във филма. Дадохме си енергията, ентусиазма, повтаряхме, правихме дубли след дубли с надеждата да стане, да излезе нещо, поне горе-долу. А то? Пълен боклук!

Преди няколко дни седях в един бар и говорих с един познат. Той ми разказваше как след много години, с неговата приятелка са решили и ще опитат ин витро. Докато ми говореше, очите му се изпълваха със светлина, оживяваше се и жестикулираше повече, ставаше щастлив. Вече БЕШЕ щастлив. Само мисълта, че с ин витро-то неговият филм може да се получи, мисълта, че има шанс, само тази мисъл го беше направила щастлив. Докато го слушах, аз пък си мислех за Джани Родари и надеждата, която би продавал на всички…

За нашия филм обаче едва ли има надежда. За нас няма ин витро. Само еднопосочен билет за космоса може да ни спаси. Колко щастлив трябва да е бил Доган! Бутнаха му барбекюто, но поискаха да го спасят с такъв билет. Даже и да е зловеща, шегата е сто пъти по-добра от това сгромолясало се време.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s