Пришълци в следобеда

Кой е казал, че протягането на ръката към бирата е по-недостойно от това към книгата?

Понякога нямам нужда от личен избор. Нуждая се от избора на друг. Оставям се леко да погрознея,  да поевтинея или  да бъда по-горда от тази вътре в мен. Оставям се на избора на друг и влизам безплатно в рая. Или в ада. Зависи.

Термометърът показва 33 градуса, водата в банята свири, шурти, спуска се по плочките и се оттича в канала на водовъртеж. Една капка пот се опитва да стигне земята като се плъзга с бавна скорост по улейчето на гърба ми. Дали да не я хвана? Заболя ме вратът, защото се извивах да достигна най-горния рафт на библиотеката. От няколко дни някаква книга най-отгоре привлича погледа ми и този безсмислено горещ следобед  ми се стори подходящ за проучване. И наливане на смисъл.

Оказа се стара италианска граматика. А така измамно беше подвързана, че дори подозирах как блажено ще ми разкрие някоя от тайните на света. Книги! Те също могат да те разочароват. И аз си сипах няколко пръста пяна, взех чашата, спрях крана в банята – днес в нищо нямаше смисъл,  и пуснах старите песни. Старите песни са новите хитове, но по радиостанциите ги пускат до втръсване. Естествено.

Седя на фотьойла, претапициран преди няколко години, а  самият той съществува от още повече, пия от бирата, чиято овесена, ръжена или каквато и да е традиция е с поне сто годишна история, слушам ремикс на песен, която слушах в оригинал преди време и неуспях  да танцувам с когото искам и… си въобразявам, че чувствам прохлада. Временен успех.

Термометърът показва 35 градуса. Бях се заблудила, че пикът е отминал. И в секса ми се получават същите разминавания. Преди десетина години си мислех,  че съм в пик. Сега си мисля същото. Бирата не е свършила, но вече не ми харесва. Имам си стандарт за глътка, така че мога и без компания, но все още търся ответна реакция на веселието си. Чак дотам да ми е весело сама… не съм го постигнала. И преди десет години не го владеех. Ще си каже човек, че в кръговрата и в хранителната верига, всичко е постоянна величина. Няма ли пришълци?

В горещите следобеди освен достойното протягане на ръката към бирата, може да се четат цитати. Онлайн. Плажовете и без друго са пълни, а и да не са, едните са охраняеми, а от неохраняемите  се оказва, че най-лошото не е, че няма кой да те спаси, ако тръгнеш да се давиш, а че ще те хванат цикории… Не, това се ядеше… Церкарии! Впивали се били в краката! Ужас! Но по-добре да се върнем на цитатите. Ето един достоен съботен, подходящ за горещото следобедно безсмислие и безделие: “Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо” – Едмънд Бърк.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s