Живка Гичева

От няколко дни по улиците се припознавам. Струва ми се, че виждам Живка Гичева. Звучи налудничаво, но понякога ми се случват такива странни неща. Разбира се много добре знам, че няма как да срещна Живка по улиците… Случвало ми се е да се сещам за нея, защото малко и за кратко, но я познавах, и когато това ставаше, без да искам си спомнях за съдбата на Бригита Чолакова,  на чието погребение едва ли не няма кой да отиде… Без значение, че е отдала живота си на телевизията и журналистиката.

Твърде самотни ми се струват някои женски журналистически съдби. Чак мизерно самотни. При Живка Гичева нещата не стояха чак така, но и за нея, след смъртта й в онази ужасна катастрофа, като че ли никой вече не се сеща…

Сега, привечер, докато се разхождах сред приятели, деца и кучета в парка на Редута и една жена отново ми заприлича на Живка, реших да проверя кога точно се случи катастрофата. Помня, че беше през лятото, но деня не помнех.  Оказа се вчера, на 31-ви юли, преди 3 години…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s