Бракът VS мен

Докато вървим със сина ми покрай църквата в квартала, от паркинга пред нас внезапно тръгва сватбарска колона и дуе клаксоните :))) Аз жизнерадостно поглеждам към колите, търсейки булката, усмихвайки се одобрително, когато изведнъж чувам сериозното питане на детето: „Протест ли има? А, мамо, протест ли е?“

Как не се бях сетила! Протест! Как не ми хрумна и на мен!?!

Всъщност, да не си помисли някой, че понеже у нас, в БГ, често има протести, та затова детето асоциира… Нееее! Случи ни се само веднъж. Едничък впечатляващ път! Но пък не беше отдавна. Пътувахме с автобус след колона с виещи клаксони срещу повишената цена на бензина по моста на Цариградско шосе и се движехме толкова бавно, че разказах всички демократични истории и пролетарски напъни, обясних смисъла на протестите, гадния факт, че ако А-95 е 2 и 50, ние можем да си позволим еди колко си километра, а ако е 2.00…

Сега падна голям смях, макар че сериозно, ако се замислим, има за какво да надуват клаксоните хората. Струва си да ги чуят всички, да си съберат гаранти, че  доброволно си слагат веригите. Брачните окови! Колко красиво! Винаги съм се възхищавала на точните словосъчетания…

Е, синът ми разбра малко по-сериозно смеха ми, отколкото ми се искаше, но … се ла ви, мисион, както казва Стоичков, това е положението…  Иди доказвай, че не протестираш, а се радваш!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s