Няма заглавие

Ако голяма част от хората в един екип, а защо не и цяла държава, са недоволни от управлението, много трудно се стига до идеята да се организират и обединят, за да отстранят това управление. Много по-лесно на всички започва да им хрумва те да се махнат, да се спасят поединично, кой както може и накъдето му видят очите. Така една фирма постепенно я напускат ценните й кадри, а една държава – младите й хора.

Парадоксът е, че дори фирмата да фалира след напускането на сериозния ресурс, изводът най-често е удивително нагло махване с ръка: е, просто изпраха парите, това е.

Така кръгът се затваря. Те – напусналите, са се спасили или не, това си е техен проблем, да не са напускали. Тя – фирмата, държавата, е фалирала, но какво пък, все някой ще й даде кредит, втори шанс, ще я преименуват, ще я вземе под крилото си поредният „купувач“, могъщ покровител или цял съюз и… толкоз!

Малко преди това интересно настояще беше почти модерно непрекъснато да говориш, че си търсиш по-хубава работа, че възнамеряваш да напуснеш в скоро време и т.н. Ако пък не го правиш, значи си некадърен, търпиш какво ли не, позволяваш всякакво отношение и си просто едно нищо!

Странни работи! Но както казва Н.Филчев, вече не си спомням какъв бях…

П.Р. Никола Филчев пред Цветанка Ризова… какво предаване само!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s