Тестостерон /аз и мъжете/

Мъже, които обсъждат жените в „най-древната“ тема… – курви ли са?

Това е театър, представен само от мъже.

Докато го гледах, си мислех, че никога не ми е било любопитно какво си говорят мъжете, когото са сами по мъжки или пък какво точно говорят за жените. Абсолютно никога. Все едно си знам отдавна. По-любопитно ми е собственото отношение към мъжете, което се променя.

Най-напред ги харесвах безпрекословно. Защитавах ги направо самоотвержено. Ако някоя приятелка казваше нещо остро срещу мъжете, започвах ръкопашен бой. Едва ли някой е защитавал мъжете така, както аз. Защото вярвах в тях и ми се струваше, че ги усещам и разбирам по-добре дори от себе си. Вярвах, че са по-искрени, по-открити и най-вече бях убедена, че обичат по-истински. Когато си представях как някой някого обича, винаги си представях как мъж обича жена, а не обратното. Вярвах, че имат по-силни приятелства. Когато си представях приятел, си представях мъж. Мъжете ми харесваха физически във всеки смисъл – и външно, и сексуално, и като поведение, думи, действия. Този период продължи доста дълго. Може да се каже допреди 6-7 години, когато изведнъж, както яростно защитавах всички мъже, се усъмних дълбоко в тяхната сила и в собствената си защита. Дотогава все едно гледах без очила и изведнъж ми сложиха диоптри. Започнах да виждам по-ясно.

Сега мъжете вече не са на пиедестал. Искам ги, но преди исках да съм заобиколена само от тях. Жени, така да се каже, не ми трябваха…

Отношението ми към мъжете сега е като към стара любов, която срещаш след години. Хем е същият човек, хем е съвсем друг, различен и непознат. От една страна пак си ги харесвам, в много отношения пак ги мисля за по-добрата част на света, колкото и налудничаво да е това мнение на фона на всички световни беди и нещастия, кървища, убийства и смърт, на фона на различните управления и исторически вини, паднали върху плещите на мъжете… Но пък от друга страна, погледнати отблизо, делнично, на улицата до мен, мъжете са други. Вече не съм така сигурна, че обичат по-истински от нас, че имат по-силни приятелства, че са по-открити и искрени. Не съм сигурна, дали си струва да ги защитавам самоотвержено. Вероятно са губили битки пред очите ми или са падали в очите ми; вероятно са ме оставяли да плащам сметката или да чакам твърде дълго; може би съм виждала как не успяват да превъзмогнат себе си и са избирали аз да ги превъзмогвам… Най-трудно издържам страхливите. Липсата на смелост ме отдалечава светкавично.

Има обаче едно нещо, заради което всеки път започвам отново – не си спомням да са ме предавали мъже. А това нещо е важно. Може да се окаже и най-важното.

„Тестостерон“ в „Сълза и смях“ беше наистина забавен театър. Игра се пред пълен салон, предимно от млади хора и всички се заливаха от смях. Само дето присъдата на края не прозвуча особено оправдателно и жените си излязоха… Не че друг край трябваше да се очаква от мъже…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s