Спортисти, пожари и 3-D хора

Не ми се пише за Витоша, за пожара, за това каква е причината да гори толкова време, да отидат толкова декари… Не ми се пише за Разлог, за убийства и катастрофи, за саморазправи. Не ми се пише за горещините, за жълтите кодове, за умрелите делфини, за гей-парада и християнството. Не ми се пише за волейбола, Матей Казийски и Андрей Жеков… Не мога да се измъкна от това „не ми се пише“ вече толкова време. Учудващо е, че изобщо започнах.

Винаги съм се питала как живееш без да се стремиш /поне/ да бъдеш пич, истински, да си 3, а не 2 или 1-D. Не разбирам и спортисти, които не подкрепят отбора си въпреки всичко. То това всъщност е разликата  да си спортист и да не си. Когато си спортист, когато имаш отбор, за който и с който си живял – подкрепяш. Въпреки всичко. Може революциите да не са ни в кръвта, но непрекъснатите разправии, уточнявания кой над кого е и борбата за власт са българска запазена марка. Затова не ми се пише.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s