Духовният стерилитет е по-опасен от края на маите

От предишния край на маите, та до утрешния – оказва се, че не съм писала. Но пък като от съдран чувал вече излиза всичко и…

Гледах внимателно Марио – момчето от Белоградчик, което влезе дори в картинките за покритие на президентската реч. Гледах първи репортаж за него, после втори, трети, четвърти, пети… Гледах една награда му дадоха, после втора, трета, четвърта, пета… В Белоградчик открай време има дом за деца и юноши, който винаги е съществувал мирно и кротко, а струва ми се /не че имам право да го твърдя, защото не съм живяла там/, че децата от този дом са били винаги добре – облечени, нахранени, спокойни. Спомням си мойте съученици от този дом – Емил, Фикрет… С тях бяхме едно, не сме се делили, нищо не ни е делило тогава… Фикрет дойде прекръстен от едно село в Търговишки окръг, с името Сергей. Но аз му казвах Фикрет. И никой не ми пречеше да го правя. Никой. Та… този дом за деца и юноши в Белоградчик чрез Марио получи своето заслужено добро. Марио, като посредник, като негерой, както сам каза неведнъж, донесе топки, маратонки, дрехи, колелета и какво ли още не на дома. Страхотно! Само не знам защо това преекспониране, това непрекъснато показване на това момче, това затрупване и отрупване… Или няма и никой не те брои за нищо, или като те подхванат и гледай сеир! Чак в новогодишното слово на президента влезе! Ако бях директорка на дома или майка на Марио, щях да ги спра. Стига толкова. Нека спестят на момчето тази олелия и показност, това славно затрупване с подаръци. Защото ще спре. Както се казва в онази притча – и това ще мине.

Ако бях кмет на Белоградчик, щях поне да изчистя за Коледа улиците, да махна черната сгурия, потекла по тях… Или щях да се махна, да не съм кмет. Защото ако една сгурия не можеш да изчистиш, едни втвърдени преспи на единствения широк паркинг до автогарата не можеш да махнеш, ако нищо не можеш да направиш, освен да се явиш няколко пъти по телевизията заедно с в.Стандарт, защото си кмет на едно от чудесата на света, срам за тебе. Никой не бива да става кмет, ако не възнамерява да направи поне ЕДНО нещо за другите. И понеже ЕДНО нещо за другите се прави много, много по-трудно от СТО неща за себе си, да бъдеш кмет означава да видиш много зор. Твърде трудно ти се позволява да направиш каквото и да било за другите, дори от самите други. Но такава е мисията на кмета, за жалост останала неразбрана от много мераклии за власт.

Радвам се, че не слушах словото на президента. Просто видях някои картинки и сред тях не видях тази прословута, дето не е от България. Честно казано от този президент, от цирка, който все се върти покрай него, вече не ми се слуша и не ми се гледа. Даже забравих каква е конкретната му вина, какъв беше преди, за какво става… Тотално размазване на човека!

Мира Добрева прави предаване сутрин. Гледах го за първи път. И за последен, надявам се. Водещите в българските телевизии са или като от филм на ужасите, или като от скеч. Мира Добрева ги комбинира и двете. Не бива да се допуска да се гледа, поради сериозен риск от изкривяване на представата за това какво е телевизия, защо съществува, как се прави и какво е това водене на предаване, защо има водещи и какво правят те! В българските телевизии вече позорно безсрамно и нагло държат едни и същи прости лица, които не помагат на никого, не допринасят за нищо, губят времето на младите, ограничават достъпа на смелите и силните, отнемат им шанса дори да се доближат до екран, заради кланове и фамилии, заради наши и ваши, заради лелята, майката, бащата…После имало демографски срив, нямало деца, не раждали, стерилитет имало… Глупости! Няма шанс! Не им се дава такъв!

Изключителни надписи видях в предаването на Мира Добрева и изключителни гледки на Мира/с едната ръка държи микрофон, с другата дои коза/, нейни въпроси и възклицания! Надписи от рода на „Един пастир през 21 век“ под репортаж за козар от Родопите, „Илиева срещу Христов“ под интервю с Мария Илиева и Дичо! Който се оказа Христов, но ние не знаехме! Освен това бяха „срещу“, защото седяха така – един срещу друг, иначе непрекъснато се допълваха и споделяха едно и също мнение. Удивителна простотия! Българско трио като тримата известни тенори- три момчета пеят в студиото на Мира „О, Соле Мио!“ и като свършват, тя задъхана и развълнувана, ги пита как така пеят, че сърцето й бие и ненадейно задава основния си въпрос – „А за какво всъщност се пее в тази песен?“ И получава подобаващ отговор от момчетата – за беле козе, тоест за едни бели козички…

То не е смешно. Даже вече не е и трагично. Едно малоумие се лее, шири и разширява. Би било забавно, ако не нанася сериозни вреди на изчезващите и без друго българи…

Стерилитетът става духовен. А духовният стерилитет не се лекува като заявяваш, че не си чалгар или се присъединяваш към група, която се определя с „Мразя Коледата“. Духовният стерилитет се лекува дълго и преди всичко не се допуска! Защото е по-страшен от всички краища, които са предричани и точно защото все още не е надделял, оцеляваме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s