За Живота и Камикадзето Сугарев

j01Не, че е заслужил и това прозвище, камикадзетата, все пак, се раждат в Япония, а японците са друго тесто. Но поредното желание за самоубийство на г-н Сугарев ме доведе до тази мисъл – че не се различава от камикадзетата, от крайните екстремисти, а и до мисълта, че би трябвало да влезе в учебниците по психология.

Животът като най-голямата ценност, ако все още ни е останала някаква ценност, не е топче, което си подмятаме в ръцете, играейки си на общественици. За живота дори във война се воюва до последен дъх и последна капка кръв, а в мирното ни съществуване за Живота се борят ежеминутно милиони хора, давайки всичко от себе си, молейки се на Богове, събирайки отвсякъде храна за вярата си.

Интересно, дали г-н Сугарев би се бил на първа линия, ако свободата на страната му е застрашена? Интересно, дали би повел войниците след себе си или би се прикрил, оказвайки се внезапно не толкова смел, не толкова обществено, политически и патриотично ангажиран и не толкова жертвоготовен?

За Живота са ме учили, че е безценен, не се залага току-така и не се проиграва на хазарт. От натрупаната лична мъдрост разбрах, че може и да го проиграеш, ако си стигнал до крайност. Тогава обаче излизаш от графата „нормален“, вече не притежаваш инстинкт за самосъхранение и най-често започват да те наричат „самоубиец“.  Не говоря за религии. Макар че ако там отворим темата, ще е дълго и напоително. Предполагаме, че г-н Сугарев не е религиозен.

Преди дни след като го убеждават часове наред да живее – роднини, психолози и приятели, – един 27-годишен мъж все пак се хвърля от Аспаруховия мост и по-късно умира в болницата. Където, впрочем, лекарите сигурно са направили всичко по силите си, за да го спасят. Този човек не желае да живее и никой не успява да му попречи.

Очевидно и г-н Сугарев не желае да живее и тъй като той изявява своето нежелание за втори път след повече от 20 години /поне доколкото е известно на обществеността, която не е запозната с други негови опити да се самоубие/, явно не му е минало, явно не е открил нищо ценно в Живота. Предполагам, че Едвин Сугарев възприема себе си като интелигентен човек, интелектуалец дори, който е част от такава прослойка в обществото, чиято роля е да води народа.  Но всъщност той не го води. Всъщност му показва себе си като човек, неуважаващ и неценящ, човек с патология – периодично му се появява желание  да се самоубива, независимо в името на какво. Това не е ли патология? По примера на г-н Сугарев, утре ще тръгнат да заплашват, че ще се самоубият деца, заради това че системата в образованието е лоша; пенсионери, заради това, че пенсиите не им стигат; майки, заради социалната политика; инвалиди, заради неосигурена среда… Какво да кажат инвалидите???  Сещам се за безброй причини да заплашиш, че ще се самоубиеш, ако не ти изпълнят условията. Безброй! Сещам се и за реакции от типа на тази, че Сугарев реагира патологично /както и самозапалващите се периодически/, защото политическата действителност у нас е патологична – пак същите проблеми след повече от 20 години. Дори да има истина в това, никой не бива да си позволява да развява Живота си като бельо пред очите на хората и хората не бива да го допускат в никакъв случай. Най-малкото защото трябва да остане едно-едничко нещо, на което да не посягаме и като няма друго, поне да е  Животът…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s