10 напразни /?/ съжаления

Жалко, че хората, които пътуват, не пишат и не всички, които могат да пишат – пътуват.
Жалко, че богатите често нямат вкус и не са достатъчно интелигентни, а на хората с вкус и интелигентност много често не им достигат пари.

Жалко, че когато имаше желание да си знаещ и образован, не съществуваха толкова възможности да развиваш образованието си и да трупаш нови знания, а днес, когато непрекъснато се предлагат нови и нови възможности за натрупване на знания и повишаване на образованието, децата нямат почти никакво желание за това.

Жалко, че успехът все още се причислява на умните, въпреки че той съвсем не се постига с ум.

Жалко, че с честност и морал се стига почти доникъде, а безчестието, прецакването и продажността не се проповядват официално.

Жалко, че свестните продължават да ги считат за луди, а неблагодарниците така и не стигат до „благодаря“.

Жалко, че впечатлението, което оставяш у хората е по-важно от това, което наистина представляваш.

Жалко, че лицемерните страдат по-малко от откровените, а думите все още тежат повече от делата.

Жалко, че цивилизацията тъпче културата, а доброто възпитание се превръща в старомодна отживелица.

Жалко, че не се разбира колко е важно да можеш да мислиш и как е важно за някои важни да не можеш.

One thought on “10 напразни /?/ съжаления

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s