Не може само сок от цвекло, трябва и бира

Не може само сок от цвекло, трябва и бира… Това си мисля, докато измивам червените си ръце, за да мога да скачам през каналите на телевизията. Понякога съм рекордьор. Успявам да изгледам десетина програми за отрицателно време. Някои на запис, други директно, трети онлайн. Всъщност да живее онлайнът!🙂 Ако го нямаше, снощи нямаше да гледам Меси и Роналдо. Оказа се, че само Булсатком  излъчва двубоя. Останалите сме онлайн. Е, десетина минути преди мача се борихме да уцелим най-добрата картина. Уцелихме. И имаше защо. Удоволствията не са пък чак толкова, че да пропуснеш Меси, Неймар, Соарес и спасителят Касиас. Не си падам по Роналдо, но момчето сигурно го бива, щом има златни топки…😉 Мачът си го биваше. И бирата…

Гледах преди това Дони в „Търси се“. „Не се вглеждай в бездната, за да не те погълне“, повтаряла баба му и това ми хареса. Хубаво е, ако можеш да го следваш. Днес вече го разпространявах.

Гледах и „шампионите“ от „Женени от пръв поглед“. Странен експеримент. През цялото време се чудех, дали те или ние, които сме се оженили по „обикновения“ начин, сме по-смелите. Все пак, тях ги консултират сексолози, психолози… Нас, т.е мен, никой не ме е консултирал. Хвърлих се ей така, от раз. Вероятно моят експеримент съвсем не е толкова обикновен и едва ли е бил по-малко рисков от техния. Но пък техният, поне на пръв поглед, е убийствен. И супер екстремен. Чудех се също дали и това не е част от съдбата. Интересно ми беше и как всичките участници тръгват към брака, защото са самотни или за да не бъдат самотни. А самотата има толкова различни прояви… Бракът като една малка лудничка те спасява от чувството, че си сам – това е сигурно. Но самотата, както и свободата, както и щастието, е лично състояние. Твърде лично, за да е разрешимо така общо. Убедена съм обаче, че смелостта приближава и до трите.

Гледах три-четири филма. Без да са отначало и без да стигам до край. От единия разбрах, че няма никакво значение какви са традициите ти, религията ти, къщата и дрехите – щом страдаш, страдаш, щом обичаш, обичаш. Не че не го знаех това. Знаех го отдавна, но къщите все още са толкова важни, а религията… За нея стана така, че ако говориш, трябва да е или добро, или нищо. Другият филм ми припомни Деми Мур. В нея има финес, който бях забравила. „Робин Худ“ не го изгледах докрай, но пак ми хареса Ръсел Кроу. Спечели ме още с „Поверително от Ел Ей“. И докато се чудех, дали има Оскар, взех, че проверих. Има🙂

Дааа, гледах и новини. Репортерите ни заприличват на онези американски репортери, които самите американци осмиват във филмите си. Заемат идиотски позиции, говорят с напълно неуместен апломб и завършват веднага, щом кажат точно и само това, което вече са казали дузина други. Да се промушиш между клонаците на баира, щото там е станала трагедия, и да надничаш с изкривена глава, докато говориш за убийство, освен да те прави жалък, нищо друго не постига. Озадачаващо е, че нито един репортер не скочи заедно с някое свлачище за по-голяма убедителност. Отдавна се питам, какво ни носят новините. Какво като разберем за нещо си? Нещото променя ли нещо друго?

One thought on “Не може само сок от цвекло, трябва и бира

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s