Телевизионни деца и мъки

Книгата, разбрах вчера при Росен Петров, била нещо, което издават приятели, след като им дадеш събраното в компютъра!  Каза го Ирен Леви. Говори безсмислени неща, разсъждения, които не са достигнали значимост или оригиналност, че да ги издухва по фунията към нас… Кой й дава право изобщо??? Синът на Катерина Евро – демонстративно до пародийност натрапчив.

Частната ни собственост

Всеки ден някой зад блока мести на ръка кофите за боклук, защото няма къде да паркира. Мъже, жени…- без значение. Не си погледнал натам, не си видял как се бутат кофи.  При това една дузина на брой, понеже в тях трябва да се побере боклука на целия търговски център отсреща. Търговският център си няма собствено

София

Откакто се стопи снега, не бях вървяла из центъра на София. Снощи го направих. Около 7 ч., привечер, вървях по Графа и се ужасявах. За има-няма десетина минути срещнах лица, които все едно са били под снега и сега са се показали. Лица, които смущават. Луди – ръкомахащи и плюещи думи по тротоара; просещи, които

Откраднаха ми пижамата!!!

Някъде сред въпросите, които задавах, сред питанията защо е законно за едни да вземат големи бонуси, а други – малки или никакви и защо изведнъж някои намесиха думата „морал“, как така се сетиха, че имало и такова нещо, се затри публикацията ми. Публикацията ми с тези въпроси. Странно наистина! Досега не ми се беше случвало