Ако си добър репортер и те направят водещ…

Дразнеща тенденция, която явно не се забелязва единствено от онези, от които трябва. Т.е. – от самите репортери. Защо когато един репортер започне да прави впечатление, репортажите му да се харесват и за него да се говори, изведнъж от ръководството на медията решават, че ще го направят водещ?!? Защото за него спира да се говори,

КОЛЕДАТА НА РЕДАКТОРА

– Нямам история – каза писателят и погледна през прозореца. Гъстата мъгла закриваше дори близките дървета. – Тогава какво ще правим? – повиши тон редакторът. Листата на бялото цвете в средата на масата се полюшнаха от дъха му. – Знаеш, че няма кой друг да ми напише толкова бързо коледния разказ! Добре го знаеш! Писателят

Време ни е за екстаз

Не е особено успокояващо да разбереш, че най-трудното нещо, все още, е да приемеш себе си и по някакъв начин хората около теб, без да стигаш до самоубийство. Често се питам как човек се самооткрива сред всичко, което го сполетява в този живот. Дори да премахнем суетата, която буквално се спуска като пелена пред очите

Как ще опишат нашия век творците?

Днес войните имат различен характер, случват се по друг начин и естеството им е друго. Но последиците са еднакви.

Филмовата терапия „Master of Art“

Едно от успокоителните, които „пих“ по време на изолацията, бе първото онлайн издание на фестивала за документално кино „Master of Art”, излъчващ се по Neterra.TV . Организира го Найо Тицин. Самата платформа/телевизия е друго, за което би могло да се пише, но в случая става дума за предоставената възможност да получа достъп до различен тип

завръщането на наемателя ;)

През 2010 започнах да пиша на две места – тук и в blogger. Явно съм имала потребност, не си обяснявам по друг начин това раздвоение. Бях решила в този блог да бъда злото куче и дори поставих най-отгоре моя снимка с едно куче. Беше леееко зло, доколкото помня. На другото място, в blogger, трябваше да

Руси зашеметяващи новини

Пак попаднахме във водовъртежа! Онзи ден с русото момиченце, намерено в цигански катун, сега – с русата сътрудничка в НЕК! Много интересно става, когато се появи такава “новина”. Всички я налитат като мухи. Кацат отгоре й, бръмчат, плюят, едно гъмжило се образува, един рояк, дето взима акъла на всички. Не че много се чудя, но

10 напразни /?/ съжаления

Жалко, че хората, които пътуват, не пишат и не всички, които могат да пишат – пътуват. Жалко, че богатите често нямат вкус и не са достатъчно интелигентни, а на хората с вкус и интелигентност много често не им достигат пари. Жалко, че когато имаше желание да си знаещ и образован, не съществуваха толкова възможности да

Физика, психика и самочувствие – тези три неща

Четох и се наслушах на коментари по повод 4-то място на волейболистите ни – дървените медали, това че, сме абонирани за 4-тото място, че ни липсва лидер и пр. От целия ми игрален и наблюдателен опит върху волейбола съм стигнала до извода, че не само в този спорт, но и при почти всички други отборни

Вълната на лицемерието

Вълната на лицемерието залива и помита. Така е отдавна – дразни, ядосва, възмущава, причинява страдания… Аз съм част от потърпевшите. Омръзнало ми е всички да говорят за плурализъм, за демократичното приемане на различни мнения, за това, че сме модерна страна, където всеки има право на позиция и може да я заяви и същевременно всеки Божи

За Живота и Камикадзето Сугарев

Не, че е заслужил и това прозвище, камикадзетата, все пак, се раждат в Япония, а японците са друго тесто. Но поредното желание за самоубийство на г-н Сугарев ме доведе до тази мисъл – че не се различава от камикадзетата, от крайните екстремисти, а и до мисълта, че би трябвало да влезе в учебниците по психология.

Спешна помощ СРЕЩУ GP-то

ДжиПиТо, както всички наричат личния лекар, е едно недоразумение. Още от самото му „създаване“, от въвеждането на системата за лични лекари, която е пълна с недостатъци, започна да се заражда гнева срещу лекарите. Времето от раждането на явлението „личен лекар“ до днес показва, че изминатия път не е допринесъл нито за здравето на хората, нито

Quo vadis, Domine?

Отдавна подозирах, че синята идея е като сините балони, които изпълваха площадите в зората. Знаех, че ще се откъсне и ще полети… Трудно се задържа нещо толкова крехко като свободата, за която пледираха и развяваха като знаме по улиците на София тогава… Свободата не е залък за всяка уста, нито пък принадлежи на някого. Не можеш

Гарантирам непоемането на вина !?

Продължава да бъде свръх интересно поемането на отговорност в България. Властта не припознава като своя нито една отговорност и нито една вина. От болестно отклонение, каквото трябва да е, това започва да се превръща в устойчива черта от характера на властолюбците. Даже се изявява една права пропорционалност – колкото повече не ти се сдава властта,

Министри и парламент като на абитуриентски бал

Министрите от провалилото се правителство предаваха властта с подаръци, шеги и усмивки пред камерите на журналистите като на празник. Само дето не си организираха бал. И снимки имаше. Изписа се и хартия за това кой как – дали с химикалка Паркер или с нещо друго, предал властта на наследника си. Появяваха се и бисери –